Бен Кристо е китарист, певец и автор на песни, добре познат на феновете на алтернативната сцена като част от легендарната британска група The Sisters of Mercy. Поводът за този разговор е именно предстоящото участие на бандата в България по повод пет годишнината  Rebel Rebel – фестивалът за алтернативна музика у нас. Той носи името на едноименния хит на Дейвид Боуи и е символ на бунта срещу всичко предвидимо в музиката. Всяка година Rebel Rebel събира групи, които носят духа на независимата сцена и превръща София в център на смелите и различните гласове.

The Sisters of Mercy често са наричани аутсайдери в музикалната индустрия. Започвам със следния въпрос, защото ще идвате в България за фестивала Rebel Rebel, чиято същност е бунтът, та: виждаш ли пърформанса ви като форма на протест - не толкова политически, а може би срещу самодоволството?

Определено има политически заряд в музиката и текстовете на групата ни. В едни песни повече, в други по-малко. Но според мен една от най-важните черти в етиката на The Sisters of Mercy е усещането за „сигурно място“. Място, което е отворено за всички, които някога са се чувствали социално пренебрегнати по някаква причина. Те могат да дойдат на наш концерт и да усетят, че са част от нещо. Това е много важно послание. Радваме се да виждаме колко разнообразна е нашата публика - по пол, поколения, жанрови интереси... Много пъстра картина, може би най-разнообразната, която съм срещал в кариерата си досега. И мисля, че именно това е истински ценното.

Самото име на фестивала - Rebel Rebel ни напомня за предизвикателния дух на Боуи. Какво означава бунтът в музиката за теб днес?

Доста дълбок и сложен въпрос. Ако говорим за рок музиката, тя винаги се е дефинирала като „другата“ музика. Тя съществува именно защото е против нещо, против мейнстрийма. Това е в основата ѝ - да се противопоставя на популярното и удобното.

Разликата днес е, че има огромно смесване на жанрове и елементи от всеки стил се вливат един в друг. Така че, може би вече не става дума толкова за конкретно звучене, а за нагласа. Една група може да бъде бунтарска, дори ако има поп елементи, стига посланието и духът ѝ да са автентични.

Разбира се, винаги стои въпросът доколко „бунтарската природа“ не е изкуствено изградена, за да поддържа артиста определен имидж. Но според мен най-бунтарското нещо, което човек може да направи, е да бъде истински себе си,  без срам,  и да следва този път, независимо от това колко успех носи.

Със Sisters of Mercy вече сте били в България. Има ли конкретен момент от шоуто ви тук или от престоя ви тук, който се е запечатал в съзнанието ти?

О, да, няколко неща. Спомням си, че правих радио интервюта, които наистина много ми харесаха. В хотела пък за първи път видях един от онези роботи за напитки. Тези, от  които можеш да поръчаш румсървиз и той ти носи напитката директно в стаята. Видях го как се разхожда в лобито и си казах: „Какво по дяволите е това? “.

Също така тогава срещнах музикант от група, която много уважавам. Бях супер развълнуван и си казах: „Ще отида да поговоря с него“. Отидох, попитах дали мога да си направя снимка с него и той каза „не“. Почувствах се ужасно неловко, че изобщо попитах, и още повече, че отговорът беше „не“. Но после, когато се замислих, осъзнах, че най-важното е, че попитах, че намерих смелостта и увереността да го направя.

Наскоро прочетох нещо много хубаво: „Не е толкова важно дали получаваме това, което искаме, когато го поискаме. Важно е самото действие на това да поискаме“. Това изпраща сигнал към мозъка ни, че ти заслужаваш да поискаш нещо, дори да не го получиш. Аз самият съм прекарал голяма част от живота си твърде уплашен да помоля за нещата, които искам, от страх от отхвърляне или осъждане.

Така че, да….. Виж, започнахме с уж лека тема, но дори този отговор се превърна в дълбок разговор.

Но да, срещата ми с този човек беше урок. Първо за това колко е важно човек да има граници, и второто за силата да поискаш нещо, без да се привързваш към резултата.

Това е чудесна терапия срещу страха от отхвърляне, с който всеки се бори, така че напълно те разбирам.

Определящият момент, в който си решил да станеш китарист, е бил на 10-годишна възраст, когато си гледал Judas Priest и AC/DC на живо. Случва ли ти се днес като музикант да се връщаш към техни песни? Още ли откриваш онази първоначална искра?

Да, определено. Това са две банди, които и до днес слушам всяка седмица. Всъщност точно тук до мен имам чаша и подложка с техните лога, така че е забавно, че ги спомена. Постоянно са около мен и редовно си пускам албумите им. Наскоро дори започнах отново да слушам концертния запис на AC/DC от турнето, на което ги гледах тогава за първи път, за да се свържа отново с онова време, с начина, по който са звучали. Гледах и сетлистите на онези концерти, защото се чудех: „Добре, какво всъщност свириха и в какъв ред?“. И това е като машина на времето. Толкова е вълнуващо да се върнеш към онзи момент. Сега всичко това можеш просто да намериш в интернет, което е невероятно.

И още нещо, наскоро записах кавър на песен на Judas Priest заедно с няколко други музиканти, които са доста успешни и известни в своите сфери. Ще го издадем в някакъв момент и аз съм наистина много развълнуван за това.

Очаквам го с интерес. Скоро ли ще е?

Надявам се да стане през ноември. Макар че реално проектът започна преди пет години, защото беше едно от онези „локдаун“ неща. Просто ми хрумна. Знаете как е, пиеш си кафето и изведнъж: „О, Боже, мога да направя това!“. Обикновено такива идеи бързо изчезват нанякъде, но тази път не беше така.

Обадих се на един приятел от друга бан

Episode ID: 1000723502205

GUID: https://projectorplus.bg/?post_type=podcast&p=4613

Release Date: 25/08/2025, 22:48:04